• Welcome to Братско общение в тревожни времена.
 

Съвременната медицина и човешкото знание

Започната от Eli65, Декември 19, 2022, 17:44:23 PM

« назад - напред »

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

Eli65

Дори и да е така, не ми влиза в работата. Пред мен не се е събличал и не ме е свалял. Ако беше, и аз като вас щях да го съдя. А ако бях още повече като вас, и аз щях да се ровя в порносайтове и да знам всеки, който си закача снимките там. И понеже обичате да окепазявате хората, ето нещо за Светльо. Сложено е във феисбука му, за това го знам: https://www.youtube.com/watch?v=fKkvXbR24Ik

Watchman

#61
Това видео аз го знам, Светльо не пропусна да си направи реклама с него. Само че това не променя факта, че човека е развратник и не е християнин, а това е форум за християни.

И е много интересно колко избирателно от една страна много те е страх да съдиш Светльо, а от друга страна хич не те е страх да съдиш нас, че даже и да ни клеветиш, като твърдиш, че "обичаме да окепазяване хората".

Светльо сам си е избрал да живее живот на развратник, не сме го карали ние, нито сме го окепазявали. Това си е неговия избор. Той сам си е избрал да живее живот на измамник, като се регистрира непрестанно във форума с измислени самоличности, като се превъплъщава в несъществуващи хора, поредния от които най-вероятно си ти.

Нито се "ровим в порносайтове" да издирваме нечии снимки. 10 секундно търсене в гугъл с мейла на Светльо изведе всички тези резултати. Във форума се регистрират всякакви фалшиви ботове и затова винаги всеки регистриран потребител се проверява първо по имейл преди да бъде одобрен за участие във форума. Така излязоха и резултатите за Светльо. При все това ние го пуснахме във форума за да видим дали това са стари неща от които той се е покаял, но се оказа, че човека продължава в тези неща и затова беше отстранен.

Напълно справедливо и адекватно. Което се доказа и от последвалото му поведение на измамник, който се регистрира с фалшиви самоличности. Затова аз съм почти напълно сигурен, че ти Eli65 си поредния от тях. Затова ще те оставя да имаш достъп за четене, но ще ти бъде забранен достъпа за писане. Пък дано Бог ти даде покаяние от гибелните ти пътища.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Анко

#62
Цитат на: Eli65 - Декември 23, 2022, 14:52:36 PM
Що се отнася за хипократовата клетва сте напълно прави. Само че аз съм жена, а вие сте мъже минали през казарма. Интересно в какво сте се клели вие на клетвата след новобранския период?
Прочетох,че на Ели няма да бъде възможно да пише, но някои неща ще споделя. Ей така, за обогатяване на някои представи за онова време и живота ни.

Клел съм се в казармата. Края на май месец 1984 г. Не помня текста, вероятно някъде го има във военен сайт или архив от онези години. Разбира се съм сигурен,че е бил свързан с дълг към Родината, може би е имало текст, който да не е Богоугоден или показва идолопоклонство. Нямах и бегла представа,че Бог съществува, ако и да бяхме чували всички за Библията-тази загадъчна книга. А след години осъзнах как Бог е пазил близките ми, мен самия през този труден период от живота ми. Без да имаме никаква вяра.
Служих 27 месеца, пълни. В средата на 80-те всички наборници служеха с по 3 месеца допълнително, заради преименуването на мюсюлманите в България. Нашият набор също.
6 месеца се обучавахме за командири на танкове и механик водачи в учебна школа в Шумен. От пролетта на 1984 до есента. От есента до юни 1986 г. бях командир на танк в Ямбол.
Накратко за службата.
27 месеца ставане в 5 часа. В школата 30 минути скоростно бягане всяка сутрин след ставане. След това занятия, учения, стрелби, изпити.
В Ямбол обаче реалната служба беше доста сурова и безмилостна. Бягането сутрин беше заменено с пътуване до полигона 3 пъти в седмицата и в 6ч. сутринта започваше учението-стрелби на полигона на около 10 км от Ямбол. Бях завършил школата за командир на танк и така служих до края на казармата. Останалите 3 дни в седмицата занятията бяха в поделението. Седмия ден, който представляваше нещо като почивка, имаше свиждания, но по-често работехме някаква работа, най-често някъде леехме бетон, което си беше абсолютна почивка за нас и нещо различно от тежките машини тежащи 36 тона и работещи със страхотен шум.
Тогава имаше страховити студове и зима. Едно е да мръзнеш в населено място, съвсем друго е да мръзнеш под постоянен вятър на полето с едно кепе на главата, обучения,стрелби, влизане и излизане от танка десетки пъти на ден при минус 10 градуса примерно. Хората бяха добри, момчета на по 18-19 години. Нямаше дрязги или някаква омраза, този да мрази онзи или някои други. Добър народ сме. Бяхме си един отбор без да се познаваме, събрани от всички краища на България. Имаше сериозни инциденти и пострадали момчета, но няма да ги описвам. Не бяха с фатален край, слава на Бога.

Службата си беше тежка, така се говореше още от ученическите години за танковите поделения,че били страшни и един ден се озовах в такова.
Януари 1985 г. беше като кулминация в казармите в онези години. Всички поделения в югоизточна България бяха вдигнати през нощта по тревога и за 2 часа стигнахме с машините на границата с Турция, после разбрахме,че и те са имали струпани войски на границата заради проблемите с преименуването в България на мюсюлманите. 48 часа изкарахме навън на полето в ледените стоманени машини при минус 10-15 градуса. Ако някой каже че в онези танкове е било топло-не му вярвайте, тази стомана няма стопляне, още по-студено става, когато танковете не се движат. След 48 часа се прибрахме толкова премръзнали, треперейки от студ и нямаше стопляне-запалихме печката и налягахме около нея и треперехме, не усещахме топлината. На другия ден всичко си продължи по обичайния график.
Това премръзване не беше и най-страшното за мен. Не се разболях.
Февруари 1986 г. имахме учения за 5 дни извън обичайните на стрелбището. Същия студ. Спяхме на палатки в полето, а през деня учения с танковете. Случи се следното: Като командир на танк се изискваше да не бъде вътре в машината а седнал горе на отворен люк. Така се координирахме с другите командири дори и визуално. Такива бяха правилата и устава. 4 дни тренировки по няколко часа на ден при движещ се танк и насрещен вятър. На петия ден учението се проведе реално и успешно както беше упражнявано. Прибрахме се на петия ден вечерта в поделението. Тогава вдигнах над 40 градуса температура с голяма треска. Треперех и си мислех: ако оживея ще мога и да се уволня. Няколко дни полежах в медицинския пункт и се оправих.
Как ме е пазил Всевишният...След като се уволних няколко години не говорих на никой приятел или дори близки за преживяното не само в този случай а като цяло за службата, никой нямаше да го разбере, знаех че ще звучи нереално. След няколко години когато си позволих да разкажа за подобни събития от службата на родителите ми...майка ми се разплака със сълзи.
Това е преживяно, реално е. Без преувеличение. Никога не съм изпитвал гняв или огорчение,че така са преминали 27 месеца от живота ми. Бог ме преведе.
А това е само един лек досег с военните оръжия, ако и да беше истинско. Но не беше война. Може да сме били на прага...не знам. Но днес лигльовци-политици, говорещи леко и весело за война, като за нещо нормално, ги смятам за увредени умствено хора и дори злодеи.

Велик е Бог и Неговият промисъл.

--------
27 месеца казарма, от които повечето съм пребивавал  в свръхшумна машина. Добавям 6 кръгли години в производствени цехове на 2 различни шумни машини и мога да кажа,че проблемите със слуха и равновесието са най-малкото което е можело да ми се случи. Но и от тях ме избавя Господ.

Велико слово строшаващо скалата.

Watchman

ЦитатПрочетох,че на Ели няма да бъде възможно да пише

Аз мисля, че Ели не съществува. Тя е поредното превъплъщение на измамника svetlio760.
Ez 3:17  Son of man, I have made thee a watchman unto the house of Israel: therefore hear the word at my mouth, and give them warning from me.

Is 21:6  For thus hath the Lord said unto me, Go, set a watchman, let him declare what he seeth.

Анко

#64
Възможно е да е той,въпреки че Ели споделяше и доста лични неща в първите си публикации, които звучат достоверно. Може и да ги е измислил всъщност, какво ли няма днес...Прочетох някои публикации негови от 2016 г. Погледнах за кратко видеото което е с него без звук, изглежда ми като човек, който понякога обича да участва и визуално в актуалните теми на днешните времена, изглежда добър човек и вероятно е, но май нудизма и секса най-много са го владели преди 7 години.
----------------------
Ако не възрази някой, ще продължа по предната си публикация без много подробности, не да привличам внимание към себе си. Десетки хиляди момчета сънародници на по 18-19 години са изкарвали по същия или подобен начин 2 или 3 години от живота си. Това може би е полезно да напомним.

Може би и темата е подходяща-как човек е оставал в добро психическо здраве в такава непозната преди това обстановка и обстоятелства. Едва ли за всички е било еднакво и преживяното и последиците. И не всички оставаха здрави - това е горчивата истина.

Поделенията в т.нар. 3-та армия бяха поддържани в най-голямо въоръжение, численост на войниците и бойна готовност. Една по ритъм и натоварване е била службата в морските поделения, друга в сухопътните, където бяхме или военно-въздушните.

Смеехме се, шегувахме се с почти всичко. Дори със заповедите, което ни докарваше допълнителни несгоди и наказания като остригване на главата, охулване пред другите за назидание или арест. Или да местиш камъни от едно място на друго и после да ги връщаш обратно. Ареста -вкарват те за 5 дни в ареста за нещо, но на втория ден те изкарват, тъй като на машината при занятията няма резервен човек. Няма кой да те замести. При кормуванията, при стрелбите. Веднъж в седмицата имаше занятия и по тъмно, почти през нощта, до 23ч или до полунощ. На светлини, стрелби при движещи се танкове и мишени.
Кой ще те замести? Няма. И те изкарват от ареста. А там беше като почивка, до обяд работехме някъде под команди с лопати или кирки и после седиш затворен в едно помещение с още няколко човека. И пак шеги. От нищото. Няма военни, няма команди, няма търчане. Разбира се, командирите го знаеха това по-добре от нас и избягваха да ни пращат там. За тях трябва да си зает, трябва да търчиш. /Нещо което днес прави глобализма обаче не с войници, ами с мнозинството хора. Да търчат нанякъде, да нямат време дори да мислят/

Смехът помагаше постоянно. И в Шумен и в Ямбол имах щастието да срещна много стабилни и ведри момчета с които станахме почти като братя през тези 27 месеца. Преживявахме всичко заедно от сутрин до мрак.

Често споменавам за тогавашния студ, на който мръзнехме. След време дава отражение върху тялото на човека. В днешно време често правя мисловно тази връзка.
Някой ще каже:какво толкова, да сте се обличали. Обличахме се. Зимата вълнени т.нар. куртки, под тях фанелка, върху тях нещо като работен гащиризон от подобен на шлиферен плат, който като се омазни от маслата на танка и става като замръзнала тенекия. И това е. Няма палто, шуба или гъбина с дебела кожа. Такива обличахме само на караула по постовете. По време на занятия това не се допускаше. Разбираемо. Заради по-обемна дреха, увиснал ръкав или крачол може при завъртане на куполата с оръдието на танка да останеш без крайник или без глава. По същата причина не се допускаше да слагаш ръкавици. И се получаваше следното; При бързото изпълняване на командите докато скачаш буквално върху танка и влизаш вътре неизменно си удряш пръстите някъде по стоманата. Не зарастваха от студа. Понякога и гноясваха. Ако се удариш октомври, раните минаваха някъде към април. Всеки имаше по-няколко рани на ръцете през зимата.

Споменах,че около мен нямаше фатални инциденти, но имаше и показателни случаи, когато психиката на някои момчета не издържаше и правеха безумия като да се самонаранят, за да им бъде дадена отпуска и болнични.
Понякога се случваше някой да симулира апандисит. Изяжда пакетче или 2 краве масло/не помня точно/, симулира болки където е апандисита, превива се, вземат го по спешност, показва голямо повишение на левкоцитите, операция и после 30 дни у дома. Ами не ги ли улавяха в измама. Не. Операциите от апандисит се правеха в болниците в Сливен или Ямбол, не във военни болници-там нямаше спешни кабинети, в цивилни болници се правеха и сигурно това е повлиявало, не бях чул някой да бъде съден заради измамата с апандисит, пак се връщам,че нямаше заместници по танковете. Може би това е надделявало.
Няколко случая имаше на войници, сдобили се със спринцовка през градската отпуска, и после си инжектирали нафта под кожата на ръката примерно под лакътя. Възпаления, болки и отпуска разбира се. За да отърват известен период от казармата. Тези "хитрости' ми бяха непонятни, опитвах се да разубедя двама по различно време. Неуспешно. Единият симулира апандисит и излезе 30 дни. Вторият направи друго безумие. Сам, скрит в склада, си хвърли пълно сандъче с пълни патрони върху стъпалото на крака за да го счупи, искам да се махна казваше-не издържам. Не успя. Но болките бяха големи, куцаше седмици наред.
...
Реално е, преживяно.

Голяма е била Божията милост към мен. Излязох и духът ми беше непокътнат. Трябвало е да се изтърпи. Изтърпях.
Страданията, несгодите на тялото ми в казармата се оказаха твърде леки в сравнение с тези на душата и духа, които после претърпявах, когато Всевишният започна да се приближава в живота ми.
Благодарен съм Му.